Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
19 (A)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (B)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (C)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (D)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
21 (A)И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2 като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3 и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5 (B)„кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“.
6 Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7 (C)докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8 (D)А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9 (E)а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
10 И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11 А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
4 (A)Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5 (B)Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6 (C)Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7 И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8 (D)Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9 (E)Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
9 (A)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (B)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
5 (A)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 (B)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 (C)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 (D)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 (E)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 (F)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 (G)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
14 (A)Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
15 (B)и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
16 И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
17 (C)А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
18 Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
19 Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
20 (D)А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
21 (E)и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
22 те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
23 А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
24 (F)прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
25 А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
26 (G)И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27 И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
28 (H)защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
31 (I)Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.
32 (J)А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
33 Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
34 (K)Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
35 Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
36 (L)След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
37 (M)И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
38 Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
39 (N)И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
40 И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
42 Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
43 А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
44 И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
45 След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
46 ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
47 (O)И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.
48 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
50 А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
51 И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
52 (P)Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
53 (Q)или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
54 (R)Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
55 Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
56 Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 (S)А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.
58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
59 (T)А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
60 и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
61 (U)и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
62 И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
63 (V)Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
64 (W)Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
66 Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
67 (X)Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
68 и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
69 А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
70 (Y)Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
72 А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
73 Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
74 (Z)Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
75 И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
27 (AA)А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
2 (AB)и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5 (AC)И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8 (AD)затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9 (AE)тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
11 (AF)А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12 (AG)И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
17 (AH)И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20 (AI)Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26 (AJ)Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33 (AK)И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34 (AL)дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35 (AM)А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;
36 и седяха, та Го пазеха там;
37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38 (AN)Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39 (AO)А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40 (AP)и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43 (AQ)надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45 (AR)А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46 (AS)а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48 (AT)И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51 (AU)И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 (AV)А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
11 (A)А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12 (B)И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
17 (C)И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20 (D)Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26 (E)Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33 (F)И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34 (G)дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35 (H)А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;
36 и седяха, та Го пазеха там;
37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38 (I)Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39 (J)А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40 (K)и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43 (L)надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45 (M)А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46 (N)а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48 (O)И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51 (P)И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.