Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

От Давида (против Голиата).

143 ^(A)Благословен Господ, моя твърдиня, Който учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война,

^2 (B)моя милост и моя ограда, мое прибежище и мой избавител, мой щит, – и аз се Нему уповавам; Той ми подчинява моя народ.

^3 (C)Господи! що е човек, та го зачиташ, и син човечески, та обръщаш върху него внимание?

^4 (D)Човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка.

^5 (E)Господи, наклони небесата и слез; допри се до планините, и те ще задимят;

⁶ блесни със светкавица и ги пръсни; пусни стрелите Си и ги разстрой;

^7 (F)простри ръка от високото, избави ме и спаси ме от големите води, от ръцете на синовете другородни,

⁸ чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжа.

^9 (G)Боже, нова песен ще Ти изпея, на десетострунен псалтир ще възпея Тебе,

^10 (H)Който даруваш спасение на царете и избавяш Твоя раб Давида от остър меч.

¹¹ Избави ме и спаси от ръцете на синовете другородни, чиито уста говорят суетно и чиято десница е десница на лъжата.

^12 (I)Нека нашите синове бъдат като буйни растения в младостта си, нашите дъщери – като изкусно изваяни стълбове в палати.

^13 (J)Да бъдат пълни нашите житници, изобилни с всякаква храна: да се плодят нашите овци с хиляди и десетки хиляди по нашите пасбища;

^14 (K)да бъдат воловете ни тлъсти; да няма по нашите улици ни обири, ни кражби, ни плачове.

^15 (L)Блажен онзи народ, който има това! Блажен онзи народ, чийто Господ е Бог!

^18 (A)Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.

¹⁹ И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.

²⁰ Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута ѝ до пладне и умря.

²¹ Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,

²² па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.

²³ Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.

²⁴ И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.

^25 (B)И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;

²⁶ затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме.

^27 (C)А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.

²⁸ И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?

^29 (D)И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.

³⁰ И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире ѝ.

³¹ Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.

³² И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.

³³ И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;

³⁴ след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.

^35 (E)Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.

^36 (F)И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.

^37 (G)Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.

2 ^(A)И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове,

^2 (B)в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието,

³ сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева, –

^4 (C)Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна,

^5 (D)макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени),

⁶ и възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса,

^7 (E)за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса.

^8 (F)Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е;

^9 (G)не е от дела, за да не би някой да се похвали.

^10 (H)Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим.