Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане. Давидова.

130 ^(A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.

^2 (B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.

³ Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

1 ^(A)В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.

^2 (B)В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),

^3 (C)биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.

^8 (A)А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.

^9 (B)И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък.

¹⁰ И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.

3 ^(C)И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.

² Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;

^3 (D)и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.

10 ^(A)И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;

² в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята;

³ и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.

^4 (B)И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.

^5 (C)И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето

^6 (D)и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време;

^7 (E)но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците.

⁸ И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.

^9 (F)И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

¹⁰ И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.

¹¹ И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.