Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Вода от канарата в Рафидим
17 (A)След това цялото общество израелтяни тръгнаха от пустинята Син, като пътуванията им бяха според Господнята заповед; и разположиха стан в Рафидим, където нямаше вода, за да пие народът.
2 (B)Затова народът се караше с Моисей: Дай ни да пием вода. А Моисей им отговори: Защо се карате с мене? Защо изпитвате Господа?
3 (C)Но народът ожадня и роптаеше против Моисей: Защо ни изведе от Египет да умориш с жажда и нас, и децата ни, и добитъка ни?
4 (D)Тогава Моисей извика към Господа: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.
5 (E)А Господ отвърна на Моисей: Мини пред народа, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 (F)Ето, Аз ще застана пред тебе там, на канарата в Хорив; а ти ударѝ канарата и от нея ще потече вода, за да пие народът. И Моисей направи така пред очите на Израилевите старейшини.
7 (G)И нарече мястото Маса[a] и Мерива[b], поради карането на израилтяните и понеже изпитаха Господа: Дали Господ е между нас, или не?
Възхвала на Бога – Творец и Спасител
95 (A)Елате да запеем на Господа,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.
2 Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички богове.
4 В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.
5 (C)Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.
6 (D)Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред Господа, нашия Създател;
7 (E)защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 (F)не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 (G)когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.
10 (H)Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;
11 (I)затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.
Мирът с Бога – основа за надеждата
5 (A)И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,
2 (B)посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 (C)И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 (D)а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
5 (E)А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.
6 (F)Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия).
8 (G)Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
9 (H)Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 (I)Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 (J)И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
5 (A)И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец[a]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.
7 Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (B)Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 (C)Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[b] вода!
11 Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?
13 Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 (D)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 (E)Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16 Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.
19 (F)Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (G)Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 (H)Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.
22 (I)Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 (J)Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 (K)Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 (L)Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 (M)Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.
27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 (N)Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 Те излязоха от града и отиваха при Него.
31 В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.
32 А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 (O)Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.
35 (P)Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.
36 (Q)Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.
40 И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.
41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
42 (R)и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.