Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
17 (A)И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2 (B)И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3 (C)И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4 (D)Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
5 (E)И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си ня кои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
6 (F)ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
7 И нарече това място с име: Маса и Мерива[a], поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (A)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (B)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (D)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (E)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (F)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (G)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (H)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6 (E)Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 (F)Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 (G)Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10 (H)Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
5 (A)И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (B)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 (C)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (D)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (E)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (F)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!
32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.
33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?
34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 (G)Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.
36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.
37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.
38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
41 И още по-много народ повярва поради словото Му.
42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.