Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
12 (A)И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3 (B)Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (A)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (B)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (C)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (D)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
4 И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?
2 (A)Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.
3 (B)Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“.
4 (C)На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.
5 Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.
13 (A)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 (B)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (C)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
3 (A)Измежду фарисеите имаше един човек, на име Никодим, началник иудейски.
2 Той дойде при Иисуса нощем и Му рече: Рави, знаем, че си учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог.
3 (B)Иисус му отговори и рече: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие,
4 Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си ч да се роди?
5 Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие;
6 (C)роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
8 (D)Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.
9 Никодим Му отговори и рече: как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате.
12 Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
13 (E)Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14 (F)И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15 та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16 (G)Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17 Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
17 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
2 и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
3 И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него.
4 Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
5 (B)Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
6 И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
7 Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
8 А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.