Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Твърда надежда в Бога
27 (A)Давидов псалом.
Господ е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
Господ е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?
2 (B)Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.
3 (C)Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.
4 (D)Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся –
да живея в дома Господен през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на Господа
и да Го търся в храма Му.
5 (E)Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.
6 (F)И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя Господа.
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2 Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 (B)Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 (C)И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 (D)а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 (E)А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7 (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 (F)Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 (G)А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 (H)И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 (I)И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13 Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14 И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 (J)А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 (K)Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 (L)Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 (M)А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 (N)И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20 И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[a]; защото си каза: От Господа го изпросих.
11 (A)Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 (B)понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.
13 (C)Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах.
14 (D)И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми.
15 (E)А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 (F)благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв,
17 (G)нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 (H)а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.
20 (I)А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.
21 (J)После дойдох в областите на Сирия и Киликия.
22 (K)И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея,
23 а само бяха слушали, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.