Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;
2 (B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.
3 (C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;
5 (D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.
6 Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.
7 Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
8 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
9 (E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
10 Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
12 Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;
13 и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.
14 И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
16 не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.
19 (J)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.
20 (K)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
11 (A)Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12 (B)защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13 (C)Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15 (D)А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16 (E)да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17 нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18 (F)Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19 (G)Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
20 (H)А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
21 (I)След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
24 И прославяха Бога за мене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.