Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва на възхвала и упование
40 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Чаках с търпение Господа;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,
2 (B)и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;
3 (C)сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 (D)Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа
и не е склонил към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.
5 (E)Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса;
и Твоите мисли заради нас
не е възможно да ги изложи някой пред Теб;
ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
те превишават всяко преброяване.
6 (F)Към жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
отворил си уши в мене;
всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 (G)Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е предречено за мене).
8 (H)Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.
Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 (I)Прогласил съм правда в голямо събрание;
ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 (J)Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
верността Ти и спасението Ти съм изявил;
не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 (K)Господи, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
Призоваването на Елисей
19 И така, Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; а самият той беше с дванадесетата. Илия отиде при него и хвърли кожуха си върху него.
20 (A)А той остави воловете, затича се след Илия и каза: Нека целуна, моля, баща си и майка си и тогава ще те последвам. А Илия му отговори: Иди, върни се, какво съм ти сторил?
21 (B)И Елисей се върна, взе двойката волове и ги закла, а с дървените прибори на воловете опече месото им, даде на народа и те ядоха. Тогава стана, последва Илия и му слугуваше.
Призоваването на първите ученици
5 (A)А веднъж, когато множеството Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като влезе в една от ладиите, която беше на Симон, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множеството от лодката.
4 (B)След като престана да говори, каза на Симон: Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.
5 А Симон отговори: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но щом казваш, ще хвърля мрежите.
6 И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии – дотолкова, че щяха да потънат.
8 (C)А Симон Петър, като видя това, падна в краката[a] на Исус и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се смаяха от улова на рибите, които хванаха,
10 (D)също и Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха Симонови съдружници. А Исус каза на Симон: Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.
11 (E)И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.