Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
1-2 (A)(B) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 (C)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 (D)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 (E)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 (F)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7 (G)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 (H)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 (I)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
3 (A)Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.
2 И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, –
3 (B)и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий;
4 Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме!
5 И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.
6 Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.
7 (C)Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.
8 Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето.
9 И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.
9 (A)А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,
2 та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
3 (B)Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;
4 и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
5 А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.
6 Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.
7 А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
8 Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.