Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за царя
72 Псалом за Соломон[a].
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си – на царския син,
2 (A)за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти – с правосъдие.
3 (B)Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете – мир с правда.
4 (C)Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.
5 (D)Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.
6 (E)Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.
7 (F)В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.
8 (G)Той ще владее от море до море
и от Ефрат[b] до краищата на земята.
9 (H)Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.
10 (I)Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 (J)Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.
12 (K)Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.
13 Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.
14 (L)От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.
16 (M)Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 (N)Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.
18 (O)Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 (P)и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.
10 (A)И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12 (B)Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 (C)А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14 (D)Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 (E)Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16 (F)А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.
17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
18 (G)На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
19 (H)И нарече онова място Ветил[a]; а преди името на града беше Луз.
20 (I)Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 (J)така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог
22 (K)и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.
13 (A)Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
14 (B)А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.
16 (C)Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 (D)С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 (E)онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 (F)като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 (G)С вяра Исаак благослови Яков и Исав – даже за бъдещите неща.
21 (H)С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 (I)С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.