Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^14 (A)Ето, настъпват дни, казва Господ, когато ще изпълня това добро слово, що изрекох за Израилевия дом и за Иудиния дом.

^15 (B)В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка, – и Тя ще извършва съд и правда на земята.

^16 (C)В ония дни Иуда ще бъде спасен, и Иерусалим ще живее безопасно, и ще нарекат името Му: „Господ – наше оправдание!“

^17 (D)Защото тъй казва Господ: не ще се прекрати у Давида мъж, който да седи върху престола на дома Израилев,

^18 (E)и у левитските жертвоприносители не ще липсва пред лицето Ми мъж, който през всички дни да възнася всесъжение, да изгаря приноси и да извършва жертви.

¹⁹ И биде слово Господне към Иеремия:

^20 (F)тъй казва Господ: ако можете развали завета Ми с деня и завета Ми с нощта, тъй че ден и нощ да не идват на свое време,

²¹ то може да се развали и заветът Ми с Моя раб Давида, тъй че да няма у него син, който да царува на престола му, и също с левитите-свещеници, Мои служители.

^22 (G)Както е небесното воинство безчетно, и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат.

²³ И биде слово Господне към Иеремия:

²⁴ не видиш ли, че тоя народ казва: „двете племена, които Господ избра, Той отхвърли“, и с това те презират Моя народ, като че ли той не беше вече народ в очите им?

^25 (H)Тъй казва Господ: ако не съм утвърдил Моя завет с деня и нощта и наредбите на небето и на земята,

^26 (I)то и племето на Иакова и на Моя раб Давида ще отхвърля, за да не вземат вече от неговото племе владелци за племето на Авраама, Исаака и Иакова, понеже ще върна пленниците им и ще ги помилувам.

1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:

^2 (A)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.

^3 (B)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,

^4 (C)Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!

^5 (D)Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.

⁶ Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;

⁷ и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.

⁸ Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.

⁹ Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,

¹⁰ Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,

^11 (E)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.