Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Песен на заточениците във Вавилон
137 При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;
2 на върбите сред него
окачихме арфите си.
3 (A)Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.
4 Как да пеем песента Господня
в чужда земя?
5 Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!
6 (B)Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.
7 (C)Помни, Господи, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!
8 (D)Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!
9 (E)Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!
Айн
16 (A)Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи,
защото се отдалечи от мен Утешителят,
Който би възобновил живота ми;
синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.
Пе
17 (B)Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници;
Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.
Цади
18 (C)Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му;
слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми;
девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
Коф
19 (D)Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
свещениците и старейшините ми издъхнаха в града,
когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.
Реш
20 (E)Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават;
сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе;
навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.
Шин
21 (F)Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши;
всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това;
обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.
Тав
22 (G)Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие
и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления;
защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.
2 (A)Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания[a],
3 (B)като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.
4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
5 (C)Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.
6 (D)Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,
10 (E)а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.