Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

³ Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;

⁴ потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?

⁵ Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,

^6 (B)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?

⁷ Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.

^8 (C)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.

^9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,

¹⁰ Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.

^11 (E)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

^15 (A)Тогава се върна при Божия човек той и всичките му придружници, дойде, застана пред него и каза: ето, познах, че по цяла земя няма Бог, освен у Израиля; приеми, прочее, дар от твоя раб.

¹⁶ Елисей отговори: жив Господ, пред Чието лице стоя! Не приемам. Оня го принуждаваше да вземе, но той се не съгласи.

¹⁷ И каза Нееман: щом е тъй, нека дадат на твоя раб пръст, колкото могат да носят две мъски, защото занапред рабът ти няма да принася всесъжение и жертви на други богове, освен на Господа;

¹⁸ само ето какво Господ да прости на твоя раб: когато моят господар иде в дома на Римона, за да се поклони там и се опре върху ръката ми, и аз се поклоня в дома на Римона, тогава Господ да прости на твоя раб за поклонението ми в дома на Римона.

¹⁹ И каза му: иди си смиром. И той отмина от него на едно малко пространство земя.

^21 (A)А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.

²² И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.

²³ В онова време биде голям смут за пътя Господен:

²⁴ някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,

²⁵ като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;

^26 (B)а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.

²⁷ Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.