Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен за избавлението

30 ^(A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.

^18 (A)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. ¹⁹ То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ ²⁰ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. ²¹ Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. ²² След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ ²³ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ ²⁴ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ ²⁵ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. ²⁶ Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ ²⁷ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ ²⁸ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ ²⁹ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ ³⁰ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

³¹ Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“

Християнска взаимопомощ

8 ^(A)Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония. ² При голямото страдание, което те изпитаха, тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост. ³ Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си, ⁴ като настойчиво ни молеха да участват в това добро дело за подпомагане на служението на вярващите. ⁵ И не само онова, което очаквахме, но те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога. ^6 (B)Затова помолихме Тит, както беше започнал от по-рано, да завърши сред вас и това добро дело, ⁷ та както във всичко се отличавате – във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел.