Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.

^3 (B)Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.

⁴ Господи, чуй рано гласа ми, – на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,

^5 (C)защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;

^6 (D)нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.

^7 (E)Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.

⁸ Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.

²³ И казаха на сирийския цар слугите му: техният Бог е Бог на планините, (а не Бог на долините,) затова ни надвиха; но ако се ударим с тях в равнина, бездруго ще ги надвием;

²⁴ и тъй, ето какво да направиш: отстрани царете всекиго от мястото му и вместо тях постави областни началници;

²⁵ и набери си толкова войска, колкото ти изгина, и коне, колкото имаше коне, и колесници, колкото колесници имаше; ще се ударим с тях в равнина и тогава бездруго ще ги надвием. Той послуша гласа им и стори така.

²⁶ След година Венадад събра сирийци и потегли към Афек, за да се удари с Израиля.

^27 (A)Събрани бяха и Израилевите синове и, като си взеха храна, тръгнаха против тях. Израилевите синове се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а сирийци изпълниха земята.

^28 (B)Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: тъй говори Господ: понеже сирийци думат, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръцете ти цялото това голямо пълчище, за да знаете, че Аз съм Господ.

²⁹ И те стояха на стан едни срещу други седем дена. На седмия ден почна боят, и Израилевите синове избиха сто хиляди пешаци сирийци в един ден.

^30 (C)Останалите избягаха в град Афек; там падна стената върху останалите двайсет и седем хиляди човеци. Венадад пък влезе в града и бягаше от една вътрешна стая в друга.

^31 (D)Тогава неговите слуги му рекоха: слушали сме, че царете от Израилевия дом са царе милостиви; позволи ни да препашем с вретище кръста си, да положим върви на главите си и да отидем при израилския цар; може би, той ще пожали живота ти.

³² Те препасаха кръста си с вретище, положиха върви на главите си и дойдоха при израилския цар, та рекоха: твоят раб Венадад говори: пощади живота ми. Оня попита: нима той е жив? той ми е брат.

³³ Тия човеци приеха това за добър знак и бързо подеха думата от устата му и казаха: Венадад е твой брат. А той рече: идете го доведете. Тогава Венадад излезе пред него, а тоя го качи при себе си в колесницата.

^34 (E)И рече му Венадад: градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще върна, и ти можеш да имаш за себе си стъгди в Дамаск, както имаше баща ми в Самария. Ахав отговори: след договора ще те пусна. И, като сключи договор с него, пусна го.

11 ^(A)И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.

² Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:

^3 (B)„Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“.

^4 (C)А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“.

⁵ Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.

^6 (D)Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.

⁷ Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,

^8 (E)както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори до днешен ден“.

⁹ И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;

^10 (F)да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“.