Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
20 и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая: 21 „Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“
22 Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли. 23 А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при мене: 24 Така казва Господ: «Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му – всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар. 25 Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.» 26 А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: «Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул: 27 Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти – казва Господ, – 28 ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му»’.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.
29 Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим. 30 И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим – свещениците, левитите и целия народ – малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа. 31 След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга. 32 И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им. 33 Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.
25 По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. 26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. 27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, 28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
29 „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; 30 (A)защото очите ми видяха спасението, 31 което Ти си приготвил пред всички народи – 32 (B)светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
33 А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. 34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, 35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
36 Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си 37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.