Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
9 Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.
10 (A)Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
11 (B)защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;
12 (C)ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;
13 (D)ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.
14 (E)„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.
15 (F)Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.
16 (G)Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“
10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: ‘Повече плява не ви давам.’ 11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“ 12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява. 13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“ 14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
15 Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си? 16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: ‘Правете тухли.’ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“ 17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: ‘Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.’ 18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“ 19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
Божието обещание за избавление
20 Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха. 21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“
22 Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати? 23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“
30 (A)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 (B)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.