Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Възхвала на името на Господа

^11 (A)Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. ¹² Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. ¹³ Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. ¹⁴ Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“

¹⁵ Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. ¹⁶ Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. ¹⁷ А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ ¹⁸ Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. ¹⁹ А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ ²⁰ Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. ²¹ Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. ²² След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. ²³ Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ ²⁴ А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ ²⁵ След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ ²⁶ Тогава той се наведе, поклони се пред Господ ²⁷ с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“

⁹ За вдовица да се смята жена поне на шестдесет години, омъжвана само веднъж, ¹⁰ известна с добри дела: ако е отхранила деца, приемала е странници, умивала е нозе на вярващите, ако е помагала на хора, които са в беда, и ако с готовност е участвала във всяко добро дело. ¹¹ А по-млади вдовици не приемай, защото те, като се поддадат на желанията си, пренебрегват Христос и искат да се омъжват. ¹² Те попадат под осъждане, защото са отхвърлили предишното си обещание. ¹³ Освен това навикват без работа да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. ¹⁴ И тъй, желая по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за укор, ¹⁵ защото някои вече се отклониха след Сатаната. ¹⁶ Ако някой вярващ^[a] или вярваща има роднини вдовици, да се грижи за тях, та църквата да не се обременява и да може да полага грижи за истинските вдовици.