Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Ноемин и Рут – връщане във Витлеем
1 (A)В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя.
2 (B)Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там.
3 Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.
4 И синовете ѝ си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.
5 След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.
6 (C)След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил народа Си и му дал хляб.
7 И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,
8 (D)Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене.
9 (E)Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно.
10 След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.
11 (F)Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,
13 (G)вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото Господнята ръка се е простряла против мен.
14 (H)А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея.
15 (I)Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея.
16 (J)А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог.
17 (K)Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи Господ, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе.
18 (L)Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава.
Възхвала на Бога Спасител
146 (A)Алилуя! Хвали Господа, душо моя.
2 (B)Ще хваля Господа, докато съм жив,
ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам.
3 (C)Не уповавайте на князе,
нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 (D)Излезе ли духът му, той се връща в земята си;
в същия този ден загиват намеренията му.
5 (E)Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог,
чиято надежда е в Господа, неговия Бог,
6 (F)Който направи небето и земята,
морето и всичко, което е в тях – Който пази вярност до века;
7 (G)Който извършва правосъдие за угнетените,
Който дава храна на гладните.
Господ развързва вързаните.
8 (H)Господ отваря очите на слепите;
Господ изправя прегърбените;
Господ обича праведните,
9 (I)Господ пази чужденците;
поддържа сирачето и вдовицата;
а пътя на нечестивите преобръща.
10 (J)Господ ще царува довека,
твоят Бог, Сионе, от род в род. Алилуя!
Съвършената жертва на Исус Христос
11 (A)А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,
12 (B)веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
13 (C)Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 (D)то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
Най-голямата заповед
28 (A)А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?
29 (B)Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 (C)ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 (D)А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 (E)И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 (F)и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 (G)Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.