Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов.
22 (A)Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2 Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3 подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4 (B)Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5 (C)Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6 (D)Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
17 Дишането ми отслабна; дните ми гаснат, гробища отпреде ми.
2 Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.
3 Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене?
4 (A)Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.
5 (B)Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.
6 (C)Той ме направи притча за народа и гаврило за него.
7 (D)Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.
8 Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.
9 Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.
10 Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.
11 Дните ми преминаха: мислите ми притежание на сърцето ми – са разбити.
12 А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.
13 Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;
14 (E)на гроба ще река: ти си ми баща, на червея – ти си ми майка и сестра.
15 А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?
16 Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.
7 (A)Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,
8 (B)да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11 (C)Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.
12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13 (D)Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14 (E)защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
15 (F)докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.
16 (G)Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.