Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

124 ^(A)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.

² Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.

^3 (B)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.

^4 (C)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.

^5 (D)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

(Във втората година от царуването на Артаксеркса Велики, в първия ден на месец нисан, сън видя Мардохей, син Иаиров, Семеев, Кисеев, от Вениаминово коляно, иудеин, който живееше в град Суза, човек големец, който служеше в царския палат. Той беше от пленниците, които Навуходоносор, цар вавилонски, плени от Иерусалим с иудейския цар Иехония. А сънят му беше такъв: ужасен шум, гръм, трус и смут по земята; и ето, излязоха две големи змии, готови да се бият една с друга; и голям беше техният вой, и по воя им всички народи се приготвиха за война, за да поразят народа на праведните; и ето настана ден на тъмнина и мрак, скръб и притеснение, страдание и голям смут по земята. Смути се целият народ на праведните и, страхувайки се от беди за себе си, се приготвиха да загинат и завикаха към Господа; от виковете им произлезе, като от малък извор, голяма река с много вода; огря светлина и слънце, въздигнаха се смирените и изтребиха пустославните. – Мардохей, като се пробуди след тоя сън, който изображаваше, какво Бог искаше да извърши, задържа тоя сън в сърце и желаеше да го проумее във всичките му части, до другата нощ. Мардохей живееше в палата заедно с двама царски скопци Гавата и Тара, които пазеха палата, и като чу разговорите им и разпита за кроежите им, узна, че те се готвят да турят ръка върху цар Артаксеркса, и обади за тях на царя; а царят разпита тия двама скопци и, след като се признаха, бидоха погубени. Царят записа това събитие за спомен, записа и Мардохей това събитие. И царят заповяда на Мардохея да служи в палата и му даде подаръци за това. Пред царя тогава се беше издигнал Аман, син Амадатов, вугеец; той гледаше да напакости на Мардохея и на народа му поради двамата царски скопци.)

1 ^(A)След това в дните на Артаксеркса, тоя Артаксеркс царуваше над сто двайсет и седем области от Индия до Етиопия, –

^2 (B)в това време, когато цар Артаксеркс седеше на царския си престол, който е в столица Суза,

³ в третата година на царуването си той даде угощение на всичките си князе и служители при него, на главните началници на персийската и мидийската войска и на областните си управители,

⁴ показвайки през много дни, сто и осемдесет дена, голямото богатство на царството си и големия блясък на величието си.

⁵ След като се свършиха тия дни, царят направи за народа си, който се намираше в столицата Суза, за мало и голямо, седемдневна гощавка в градинския двор на царския дом.

⁶ Бели, памучни и с яхонтов цвят вълнени платове, прикрепени с висонни и пурпурни върви, висяха на сребърни халки и мраморни стълбове.

^7 (C)Имаше златни и сребърни одъри на плочника, постлан със зелени камъни и с мрамор, със седеф и черни камъни.

^8 (D)Питиетата се подаваха в златни съдове и съдове разнообразни, на цена трийсет хиляди таланта; и царското вино беше изобилно, според богатството на царя. Пиенето беше свободно: никой не принуждаваше, понеже царят беше заповядал на всичките си домоуправители, да постъпват по волята на всекиго.

⁹ И царица Астин направи също угощение за жените в царския дом на цар Артаксеркса.

¹⁰ На седмия ден, когато сърцето на царя се развесели от виното, той каза на Мегумана, Бизта, Харбона, Бигта, Авагта, Зетара и Каркаса – седем скопци, които служеха пред цар Артаксеркса,

¹¹ да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта ѝ на народите и на князете, защото тя беше много хубава.

¹² Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците.

¹³ Царят се много разгневи, и яростта му пламна в него. И рече царят на мъдреците, които познаваха предишните времена, – защото царските дела се вършеха пред всички, които знаеха закон и правда, –

¹⁴ а негови приближени бяха тогава: Каршена, Шетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена, Мемухан – седем персийски и мидийски князе, които можеха да гледат лицето на царя и седяха на първо място в царството:

¹⁵ как да постъпим според закона с царица Астин, задето не изпълни думата на цар Артаксеркса, съобщена по скопците?

¹⁶ И рече Мемухан пред лицето на царя и на князете: не само пред царя е виновна царица Астин, а пред всички князе и пред всички народи по всички области на цар Артаксеркса;

¹⁷ защото царицината постъпка ще узнаят всички жени и ще почнат да небрежат за мъжете си и да думат: цар Артаксеркс заповядал да доведат пред него царица Астин, но тя не отишла.

¹⁸ Сега персийските и мидийските княгини, които чуят за царицината постъпка, ще говорят същото на всички царски князе; и небрежения и огорчения ще има доста.

¹⁹ Ако е на царя угодно, нека издаде царска заповед, която да се впише в персийските и мидийските закони и да се не отменя, че Астин няма да излиза пред лицето на цар Артаксеркса, а царското ѝ достойнство царят ще предаде на друга, по-добра от нея.

²⁰ Кога чуят за тая царска заповед, която ще се пръсне по цялото му царство, колкото то и да е голямо, всички жени ще почитат мъжете си, от най-голям до най-малък.

²¹ Тия думи се понравиха на царя и на князете; и царят направи според думите на Мемухана:

¹³ А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;

¹⁴ но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

¹⁵ И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си

¹⁶ и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;

¹⁷ но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.

^18 (A)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.

^19 (B)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;

²⁰ защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.

²¹ А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.

²² А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

²³ Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.

²⁴ А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;

^25 (C)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?

²⁶ Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.

^27 (D)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,

^28 (E)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.

^29 (F)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,

³⁰ като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.

^31 (G)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.