Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
11 (A)Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2 Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3 Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4 (B)Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5 Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6 (C)Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7 Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8 (D)Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9 Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10 (E)Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11 (F)С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12 Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
13 (G)Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
14 (H)Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
15 Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.
16 Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотии), а трудолюбивите придобиват богатство.
17 Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.
18 (I)Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.
19 Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20 (J)Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21 (K)Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22 Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но – безразсъдна.
23 (L)Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24 (M)Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25 Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той сак; ще бъде напоен.
26 Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава – върху главата му благословение.
27 Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28 (N)Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29 Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30 (O)Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31 (P)Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
3 (A)Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4 (B)В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5 (C)и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6 (D)Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема“.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.
9 (E)При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10 (F)Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.
12 (G)Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“
13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.