Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

22 ^(A)По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.

^2 (B)Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.

^8 (A)Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

^9 (B)Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

^22 (A)Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, –

^23 (B)защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.

Песен на възлизане.

125 ^(A)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

² тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“

^3 (B)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.

^4 (C)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.

⁵ Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.

^6 (D)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

2 ^(A)Братя мои! Дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.

² Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,

³ и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,

⁴ то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?

^5 (B)Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?

⁶ А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?

⁷ Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?

^8 (C)Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: „възлюби ближния си като себе си“ – добре правите.

^9 (D)Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.

^10 (E)Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.

^11 (A)Защото Оня, Който е казал: „не прелюбодействувай“, казал е и: „не убивай“; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.

¹² Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.

^13 (B)Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

^14 (A)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?

^15 (B)Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,

¹⁶ а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза?

¹⁷ Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

^24 (A)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

²⁵ Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

²⁶ а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.

²⁷ Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

²⁸ А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

²⁹ И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

³⁰ И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.

^31 (B)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

³² И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.

³³ Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴ и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.

³⁵ И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

³⁶ И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

^37 (C)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.