Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.

^2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!

^3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;

^4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;

^5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;

⁶ от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.

^7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;

⁸ не спя и седя като самотна птица на покрив.

⁹ Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.

^10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,

¹¹ поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.

^12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.

¹³ А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.

^14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;

¹⁵ защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.

¹⁶ Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.

^17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;

¹⁸ ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.

¹⁹ Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,

²⁰ защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,

^21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,

^22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,

^23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.

^24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.

^25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.

^26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;

^27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;

^28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.

²⁹ Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.

8 ^(A)Тогава Соломон свика при себе си в Иерусалим старейшините Израилеви и всички коленоначалници, родоначалници на синовете Израилеви, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град, сиреч Сион.

^2 (B)И събраха се на празника при цар Соломона всички израилтяни в месец атаним, който е седмият месец.

^3 (C)Дойдоха всички старейшини Израилеви; и свещениците вдигнаха ковчега

^4 (D)и понесоха ковчега Господен и скинията на събранието и всички свещени вещи, що бяха в скинията; и носеха ги свещеници и левити.

^5 (E)А цар Соломон и с него целият израилски събор, който се бе събрал при него, вървяха пред ковчега, принасяйки жертви от дребен и едър добитък, които не беше възможно да се изброят и сметнат поради множеството им.

^6 (F)Свещениците внесоха ковчега на завета Господен на мястото му, в давира на храма, в Святая-Святих, под крилете на херувимите.

⁷ Защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

⁸ Върлините се издаваха тъй, че главиците им се виждаха из светилището пред давира, ала не излизаха навън; те са там и до днес.

^9 (G)В ковчега нямаше нищо, освен двете каменни скрижали, които Моисей бе положил вътре на Хорив, когато Господ сключи завет със синовете Израилеви, след като бяха излезли от Египетската земя.

^10 (H)Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен.

^11 (I)И свещениците не можеха да стоят на службата поради облака, понеже сиянието Господне изпълни храма Господен.

^12 (J)Тогава Соломон рече: Господ каза, че благоволи да живее в мъгла;

¹³ съградих храм Тебе за жилище, място, дето да пребиваваш довека.

^14 (K)И царят се обърна с лицето си, и благослови цялото събрание израилтяни цялото събрание израилтяни стоеше –

¹⁵ и каза: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който каза с устата Си на баща ми Давида, и казаното днес изпълни с ръката Си! Той бе казал:

^16 (L)от оня ден, когато изведох Моя народ Израиля из Египет, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за да се построи дом, дето да пребъдва името Ми; (а избрах Иерусалим, та в него да пребъдва името Ми;) избрах Давида, той да бъде над Моя народ Израиля.

^17 (M)Баща ми Давид имаше на сърце да построи храм на името на Господа, Бога Израилев;

¹⁸ но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце;

^19 (N)обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който е излязъл от чреслата ти, – той ще съгради храм на името Ми.

^20 (O)И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл; аз се издигнах на мястото на баща си Давида и седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих храм на името на Господа, Бога Израилев;

²¹ и приготвих там място за ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил с нашите отци, когато ги изведе из Египетската земя.

¹⁴ При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

^15 (A)А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.

¹⁶ И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.

¹⁷ А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?

^18 (B)Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?

¹⁹ Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.

²⁰ А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

²¹ И рече им: как не разбирате?