Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Алилуия.
111 (A)Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който крепко обича Неговите заповеди.
2 (B)Неговото семе ще бъде силно на земята; родът на праведните ще бъде благословен.
3 (C)Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно.
4 (D)В тъмнина изгрява светлината на правите; тя е блага, милостива и праведна.
5 (E)Добрият човек се смилява и на заем дава; в съда той ще даде твърдост на думите си.
6 (F)Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
7 (G)От лоша мълва няма да се уплаши; сърцето му е твърдо, уповавайки се на Господа.
8 (H)Сърцето му е крепко: той няма да се уплаши, кога погледне на враговете си.
9 (I)Той пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно; неговият рог ще се възвиси в слава.
10 (J)Нечестивецът ще види това и ще се ядосва, ще заскърца със зъбите си и ще се стопи. Желанието на нечестивците ще загине.
2 Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:
2 (A)ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен
3 (B)и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш,
4 (C)та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол.
5 (D)Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си;
6 постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.
7 (E)А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.
8 (F)Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч.
9 Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.
10 (G)И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град.
11 (H)Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (A)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 (B)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (C)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (D)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (E)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.