Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (A)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (B)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (C)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (D)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (E)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (F)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (G)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (H)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (I)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (J)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
19 И обадиха на Иоава: ето, царят плаче и тъжи за Авесалома.
2 И победата на оня ден се обърна в плач за целия народ: защото него ден народът чу и казваше, че царят скърби за сина си.
3 Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побягнали от битка.
4 (A)А царят закри лице и викаше високо: сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине!
5 И Иоав дойде при царя вкъщи и рече: ти днес посрами всичките си слуги, които избавиха днес живота ти, живота на твоите синове и дъщери, живота на твоите жени и живота на твоите наложници;
6 ти обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат, понеже днес показа, че за тебе са нищо и вождове и слуги; днес разбрах, че тебе щеше да бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели;
7 затова стани, излез и поговори по сърце на рабите си; защото, кълна се в Господа, че, ако не излезеш, тая нощ ни един човек не ще остане с тебе; и това ще бъде за тебе по-лошо от всички беди, каквито са те постигнали от младини доднес.
8 (B)Стана царят и седна при портите, а на целия народ обадиха, че царят седи при портите. И целият народ дойде при царя (при портите); а израилтяните се разбягаха по шатрите си.
9 И целият народ по всички колена Израилеви се препираше и казваше: цар (Давид) ни избави от ръцете на враговете ни и ни освободи от ръцете на филистимци, а сега сам побягна от тая земя (от царството си), от Авесалома.
10 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в боя; а сега защо бавите, та не върнете царя? (Тия думи на цял Израил стигнаха до царя.)
11 И цар Давид прати да кажат на свещениците Садока и Авиатара: кажете на Иудините старейшини: защо искате да сте последни за връщането на царя у дома му, когато думите на цял Израил стигнаха до царя в неговия дом?
12 (C)Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последни за връщането на царя в дома му?
13 (D)А на Амесая кажете: не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако ти не станеш при мене завинаги военачалник вместо Иоава!
14 И склони сърцето на всички иудеи като на един човек. И те пратиха да кажат на царя: върни се ти и всички твои слуги.
15 Върна се царят и стигна до Иордан, а иудеите дойдоха в Галгал да посрещнат царя и да го преведат през Иордан
16 (E)И Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с иудеите да посрещне цар Давида,
17 (F)и заедно с него имаше хиляда души вениаминци, и Сива, слуга на Сауловия дом, с петнайсетте си синове и с двайсетте си слуги; те преминаха Иордан пред лицето на царя (и приготвиха да мине царят през Иордан).
18 Когато прекараха кораба, за да преведат челядта на царя и да му послужат, тогава Семей, син на Гера, падна (ничком) пред царя, щом той премина Иордан,
35 (A)Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38 (B)защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39 (C)А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.