Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (A)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (B)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (C)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (D)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (E)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (F)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (G)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (H)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (I)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (J)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
13 И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.
14 (A)И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града.
15 И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.
16 (B)И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата.
17 И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.
18 (C)И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя.
19 (D)И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.
20 Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!
21 (E)И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб.
22 Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.
23 (F)И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята.
24 (G)Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града.
25 (H)И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище.
26 (I)Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно.
27 И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;
28 (J)виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас.
29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.
30 (K)А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха.
31 (L)Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела.
5 (A)И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,
2 (B)и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
3 (C)А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии,
4 (D)нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение.
5 (E)Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога.
6 (F)Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието;
7 и тъй, не ставайте техни съучастници.
8 (G)Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,
9 (H)защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина –
10 и изпитвайте, що е благоугодно Богу.
11 (I)Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.
12 Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори.
13 (J)А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина.
14 (K)Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.