Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁵ И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.

⁶ И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.

⁷ И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение – избити бяха двайсет хиляди (души).

⁸ Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.

^9 (A)Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.

¹⁵ Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.

^31 (A)Ето, пристигна и Хусий (след него). И Хусий каза (на царя): добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.

³² И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!

³³ Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе, сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!

Песен на възлизане. Давидова.

130 ^(A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.

^2 (B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.

³ Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

^25 (A)Заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму.

^26 (B)Гневете се, но не грешете: слънце да ви не залязва гневни;

^27 (C)нито давайте място на дявола.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а подобре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.

^29 (D)Никаква гнила дума да не излиза из устата ви, а само добра, за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите.

^30 (E)И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението.

³¹ Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба;

^32 (F)но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа.

5 ^(G)И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени,

^2 (H)и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

^35 (A)Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

⁴¹ Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.

^42 (A)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?

⁴³ Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

⁴⁴ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

^45 (B)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

^46 (C)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

^49 (D)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;

⁵⁰ а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.