Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
16 (A)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (B)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (C)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (D)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (E)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (F)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: нали Амнон, брат ти, беше с тебе? но сега мълчи, сестро; той ти е брат; не късай сърцето си за тая работа. И Тамар живееше самотно в дома на брата си Авесалома.
21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи (ала не наскърби духа на сина си Амнона, понеже го обичаше, защото му беше първороден).
22 Авесалом пък не говори на Амнона ни лошо, ни добро; той намрази Амнона, задето обезчести сестра му Тамар.
23 След две години имаше стрижба на овци у Авесалома във Ваал-Хацор, който е у Ефрема, и Авесалом покани всички царски синове.
24 И дойде Авесалом при царя и каза: ето, у твоя раб има днес стрижба на овци, нека дойде царят и слугите му с твоя раб.
25 Но царят каза на Авесалома: не, синко, няма да дойдем всички, за да те не отегчим. И Авесалом го моли много; но той не рачи да иде и го благослови.
26 И Авесалом му каза: да дойде с нас поне брат ми Амнон. А царят му каза: защо да дойде с тебе?
27 Но Авесалом го придума, и той пусна с него Амнона и всички царски синове. (И Авесалом даде угощение, каквото угощение цар дава.)
28 Авесалом заповяда на момците си, като им каза: гледайте, кога се развесели сърцето на Амнона от виното, и аз ви кажа: „поразете Амнона“, тогава го убийте, не се бойте; това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри.
29 Авесаломовите момци сториха с Амнона, както заповяда Авесалом. Тогава станаха всички царски синове, възседна всеки мулето си и избягаха.
30 Когато те бяха още на път, дойде слух до Давида, че Авесалом избил всички царски синове, и че от тях не останал ни един.
31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята, и всичките му слуги, които стояха при него, раздраха дрехите си.
32 Но Ионадав, син на Самая, Давидов брат, каза: да не мисли господарят ми (царят), че всички момци, царски синове, са избити: само Амнон е убит, защото Авесалом имаше тоя умисъл от деня, когато Амнон обезчести сестра му;
33 затова нека моят господар, царят, се не безпокои от мисълта, че уж всички царски синове са умрели; умрял е само Амнон.
34 И Авесалом избяга. Момъкът, който стоеше на стража, дигна очи и видя: ето, много народ върви из пътя по надолнището. (И дойде стражарят, та обади на царя, думайки: видях люде низ Оронския път по надолнището.)
35 Тогава Ионадав каза на царя: това са царските синове, които идат; както говори рабът ти, тъй е.
36 И щом той изговори това, ето, пристигнаха царските синове и викнаха да плачат. И сам царят и всичките му слуги плакаха твърде много.
8 (A)В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 (B)И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.