Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
16 (A)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (B)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (C)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (D)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (E)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (F)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
15 Натан отиде у дома си. И Господ порази детето, което бе родила на Давида Уриевата жена, и то се разболя.
16 И Давид се моли Богу за детето, пости Давид и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17 И влязоха при него старейшините на дома му, да го вдигнат от земята; но той не рачи и не яде хляб с тях.
18 На седмия ден детето умря, и слугите Давидови се бояха да му обадят, че детето е умряло; защото, думаха те, когато детето беше още живо, и ние го придумвахме, и той не слушаше гласа ни, как ще му кажем: „детето умря“? Той ще стори нещо лошо.
19 Видя Давид, че слугите му си шепнат, и разбра, че детето е умряло, па попита слугите си: умря ли детето? Отговориха: умря.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се и отиде в дома Господен и се моли. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб, и яде.
21 И попитаха го слугите му: какво значи това, че тъй постъпваш? Докле детето беше още живо, ти пости и плака (и не спа); а след като умря детето, ти стана и яде хляб (и пи).
22 Давид отговори: докле детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: кой знае, не ще ли се смили над мене Господ и не ще ли остане детето живо?
23 А сега то умря; защо да постя? Нима мога да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.
24 (A)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя (зачена и) роди син, комуто даде име Соломон. И Господ го възлюби
25 и прати пророка Натана, и той го нарече: Иедидия[a], според словото Господне.
17 Това прочее ви говоря и за свидетел призовавам Господа: да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си,
18 бидейки помрачени в разума, отстранени в Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им;
19 (A)дошли до безчувствие, те се предадоха на разпътство и ненаситно вършат всяка нечистота.
20 Но вие не тъй познахте Христа,
21 щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (както е истината в Иисуса)
22 (B)да отхвърлите от себе си ветхия според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти,
23 (C)да се обновите с духа на своя ум
24 (D)и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.