Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (A)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
18 Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.
19 В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.
20 А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.
21 Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,
22 защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
14 Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. 15 В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ 16 Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. 17 От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. 18 Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. 19 Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, 20 може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? 21 (A)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“
Благодарност за положените грижи
10 Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това. 11 Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам – 12 знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение. 13 (A)Всичко мога чрез Христос[a], Който ми дава сила. 14 При все това добре сторихте, като споделихте моите изпитания. 15 (B)Вие, филипяни, сами знаете, че в началото на благовестенето, когато тръгнах от Македония, освен вас еднички нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо. 16 Защото неведнъж вие ми изпращахте в Солун, за да ми помогнете. 17 Не мислете, че търся пак подарък, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18 Получих всичко и имам в изобилие. Наситих се, като приех изпратеното от вас по Епафродит. То е като благоухание, жертва приятна, благоугодна пред Бога. 19 Моят Бог славно ще откликне на всяка ваша нужда чрез Своето богатство за слава в името на Иисус Христос. 20 А на Бога, нашия Отец, слава за вечни времена. Амин.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.