Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
11 (A)След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим.
2 (B)Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.
3 (C)Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.
4 (D)Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.
5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.
7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.
8 (E)Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.
9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.
10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?
11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.
12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.
13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.
15 (F)В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.
Псалом Давидов.
14 (A)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 (B)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 (C)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 (D)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 (E)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
14 Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа,
15 (A)от Когото се именува всеки род на небесата и на земята,
16 (B)да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,
17 (C)и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви,
18 та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина,
19 (D)и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия.
20 (E)А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме,
21 Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (A)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (B)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (C)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (D)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (E)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.