Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
8 (A)След това Давид порази филистимци и ги покори; и отне Давид Метег-Гаама от ръцете на филистимци.
2 (B)Порази и моавци и ги измери с връв, като ги простря на земята; и отмери две върви за убиване, една връв за оставяне живи. И станаха моавци на Давида роби, плащащи данък.
3 (C)Давид порази Адраазара, сина на сувския цар Рехова, когато тоя отиваше да възстанови властта си при реката (Ефрат);
4 (D)и взе Давид от него хиляда и седемстотин конници[a] и двайсет хиляди пешаци; и преряза Давид жилите на всички колеснични коне, като (си) остави от тях за сто колесници.
5 (E)Дойдоха сирийци от Дамаск да помогнат на сувския цар Адраазара; но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 (F)И Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, плащащи данък. И Господ пазеше Давида навред, където да отидеше той.
7 (G)След това Давид взе златните щитове, които носеха Адраазаровите роби, и ги донесе в Иерусалим. (Тях отпосле взе египетският цар Сусаким, когато нападна Иерусалим, в дните на Соломоновия син Ровоама.)
8 (H)А от Бет и Берот, Адраазарови градове, цар Давид взе твърде много мед (от която Соломон направи медно море, стълбове, умивалници и всички съдове).
9 (I)И иматският цар Тоа чу, че Давид поразил цялата Адраазарова войска,
10 и Тоа прати сина си Иорама при цар Давида да го поздрави и да му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил; понеже Адраазар воюваше с Тоа. А в ръце Иорам имаше сребърни, златни и медни съдове.
11 (J)Цар Давид посвети и тях на Господа, заедно със среброто и златото, което посвети от онова, що бе отнел от всички народи, които бе покорил:
12 от сирийци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци, и от онова, що бе отнето от Адраазара, сина на сувския цар Рехова.
13 (K)И Давид си спечели име, като се връщаше от поражението на осемнайсет хиляди сирийци в Солна долина.
14 (L)И постави стражи в Идумея; постави стражи по цяла Идумея, и всички идумейци станаха на Давида роби. И Господ пазеше Давида, където и да отидеше той.
15 (M)И царува Давид над всички израилтяни, и съдеше и раздаваше правда на целия си народ.
16 (N)А Иоав, син Саруев, беше началник над войската; и Иосафат, син Ахилудов, беше летописец,
17 (O)Садок, син Ахитувов, и Ахимелех, син Авиатаров, бяха свещеници; Сераия беше писар;
18 (P)и Ванея, син Иодаев, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха първи при двора.
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 (A)И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 (B)като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
23 (C)освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 (D)Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 (E)Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 (F)защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 (G)Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 (H)Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 (I)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 (J)А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 (K)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 (L)сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 (M)С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.