Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.

³ Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.

⁴ Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.

^5 (B)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;

^6 (C)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.

⁷ Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.

^8 (D)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:

^9 (E)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.

^10 (F)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.

¹¹ Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.

¹² Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.

^13 (G)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,

¹⁴ разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.

¹⁵ Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.

^16 (H)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.

^17 (I)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.

^18 (J)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;

^19 (K)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.

²⁰ Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;

²¹ избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;

²² спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.

^23 (L)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.

²⁴ Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,

^25 (M)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.

^26 (N)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.

^27 (O)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!

^28 (P)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,

^29 (Q)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.

^30 (R)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.

^31 (S)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;

³² ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.

5 ^(A)Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;

^2 (B)още вчера и завчера, докле Саул царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдеш вожд на Израиля.

^3 (C)Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.

^4 (D)Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.

^5 (E)В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Иерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.

^6 (F)Царят тръгна за Иерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, – това значеше: Давид няма да влезе тук.

^7 (G)Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.

^8 (H)И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).

^9 (I)И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.

¹⁰ И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.

¹⁶ Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.

¹⁷ Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.

^18 (A)Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

¹⁹ Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:

²⁰ вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.

²¹ За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.

^22 (B)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.

²³ Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.

^24 (C)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;

^25 (D)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;

²⁶ много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,

^27 (E)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.

²⁸ Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.

^29 (F)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?

³⁰ Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.

^31 (G)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.

^32 (H)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.