Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (A)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (B)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (C)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (D)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (E)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (F)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (G)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (H)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (I)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (J)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (K)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
31 (A)И Давид каза на Иоава и на всички люде, които бяха с него: раздерете дрехите си и се облечете във вретища и оплаквайте Авенира. И цар Давид вървя след носилото му.
32 Когато погребаха Авенира в Хеврон, царят плака с висок глас над Авенировия гроб; плака и целият народ.
33 И царят оплака Авенира, нареждайки: нима като един невредник трябваше да умре Авенир?
34 ръцете ти не бяха свързани, нозете ти не бяха оковани; и ти падна, както падат от разбойници. И целият народ начена още повече да го оплаква.
35 (B)И целият народ дойде да предложи на Давида хляб, докле още не бе мръкнало, но Давид се закле, думайки: нека Бог ми стори това и това и още повече да ми стори, ако вкуся хляб или друго нещо до залез-слънце.
36 И целият народ узна това, и това му се понрави, и всичко, що вършеше царят, нравеше се на целия народ.
37 И оня ден целият народ и всички израилтяни узнаха, че убийството на Авенира, Нировия син, не бе излязло от царя.
38 (C)И царят каза на слугите си: знаете ли, че днес един вожд и велик мъж падна у Израиля?
18 И като видя Иисус около Себе Си множество народ, заповяда на учениците да отплуват отвъд.
19 (A)Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
20 А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
21 Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22 (B)Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.