Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за помощ
130 (A)Песен на възкачванията.
От дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.
3 (B)Ако би забелязвал беззаконията, Господи,
то кой, Господи, би могъл да устои?
4 (C)При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.
5 (D)Чакам Господа, душата ми чака
и на словото Му уповавам.
6 (E)Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.
7 (F)Нека Израил се надява на Господа;
защото у Господа е милостта
и у Него е пълното изкупление;
8 (G)и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.
18 Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.
19 След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.
20 (A)И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те.
21 След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.
22 Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.
23 (B)И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.
24 (C)Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците?
Радостта на апостола
2 (A)Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.
3 (B)Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.
4 (C)Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
5 (D)Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 (E)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;
7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.
8 (F)Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.
10 (G)Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание[a]на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 (H)И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.
13 (I)Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.
14 Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.
15 (J)И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 (K)Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.