Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. Псалом Давидов.

108 Боже на моята хвала! недей премълчава,

^2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;

³ отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;

^4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;

^5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.

^6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.

⁷ Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;

^8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;

^9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;

^10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;

^11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;

¹² да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;

^13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;

^14 (J)да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;

^15 (K)винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;

^16 (L)задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;

^17 (M)обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него;

¹⁸ да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости;

¹⁹ да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.

²⁰ Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.

²¹ А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,

²² защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.

^23 (N)Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.

²⁴ Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.

^25 (O)Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).

²⁶ Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,

^27 (P)да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.

^28 (Q)Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.

²⁹ Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.

^30 (R)И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,

^31 (S)защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.

8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.

^2 (A)Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.

^3 (B)Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.

⁴ Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма

^5 (C)и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.

^6 (D)Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

^7 (E)И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;

⁸ както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;

^9 (F)затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.

¹⁰ И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,

^11 (G)и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;

¹² и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;

¹³ ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;

¹⁴ ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;

¹⁵ ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;

¹⁶ ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;

¹⁷ ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;

¹⁸ тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.

¹⁹ Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,

^20 (H)и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.

²¹ И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.

²² И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.

⁷ А кога се свършат хилядата години, сатаната ще бъде пуснат от тъмницата си,

⁸ и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък.

^9 (A)Те възлязоха по ширината земна и заобиколиха стана на светиите и възлюбения град; падна от Бога огън небесен и ги погълна;

^10 (B)а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков.

^11 (C)И видях голям бял престол и Седналия на него, от Чието лице побягна земята и небето, и за тях се място не намери.

^12 (D)След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред Бога; отвориха се книги; отвори се и друга книга – книгата на живота; и съдени бяха мъртвите по записаното в книгите, според делата си.

¹³ Морето върна мъртвите, които бяха в него, смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях; и съден биде всякой според делата си;

^14 (E)а смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Тази е втората смърт.

¹⁵ И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро.