Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Псалом Давидов.
108 Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.
6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;
10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14 (J)да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15 (K)винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16 (L)задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17 (M)обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него;
18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости;
19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
23 (N)Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25 (O)Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26 Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27 (P)да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28 (Q)Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (R)И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31 (S)защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.
3 (A)И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце.
4 И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.
5 (B)И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас.
6 (C)И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7 Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.
8 (D)Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!)
9 (E)И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу.
10 (F)И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля.
11 Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.
12 (G)И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер[a], като каза: до това място ни помогна Господ.
13 Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.
14 И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.
15 (H)И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;
20 (A)Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си;
2 (B)той хвана змея, древната змия, която е дявол и сатана – и го свърза за хиляда години;
3 след това го хвърли в бездната и го заключи, като тури печат върху му, за да не прелъстява вече народите до свършека на хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 (C)И видях престоли и седналите на тях, на които бе дадено да съдят; видях и душите на обезглавените заради свидетелството Иисусово и заради словото Божие, и ония, които се не поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те оживяха и царуваха с Христа през хилядата години;
5 останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6 (D)Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.