Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Четвърта песен за страдащия Господен Служител – страданията и славата на Месия
13 Ето Моят Служител ще преуспее. Той ще се извиси, ще се прослави и ще се възвеличи. 14 Мнозина бяха изумени от Него – дотолкова видът Му беше нечовешки изтерзан и образът Му не приличаше вече на човешки. 15 (A)Той обаче ще удиви много народи, царе ще занемеят от удивление пред Него, защото ще видят онова, за което не им е било разказвано, и ще разберат това, което не са чували.
53 (B)Кой повярва на това, което е чул от нас, и пред кого се откри силата на Господа?
2 Защото Той израсна пред Него като фиданка и като филиз на корен от суха земя. Той нямаше благообразен, нито благороден вид, така че ние да Го гледаме; Той нямаше образ, който да ни привлича към Него. 3 (C)Той беше презрян и отхвърлен от хората, страдалец, изпитал болести, и ние отвръщахме лицето си от Него, Той беше презрян и ние Го смятахме за нищо.
4 (D)Наистина Той взе върху Себе Си нашите болести и понесе нашите страдания, а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. 5 (E)(F)А Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. 6 (G)Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове.
7 (H)Той беше измъчван, но понасяше смирено страданията и не отваряше устата Си. Той беше заведен на клане като овца и както агнето е безгласно пред стригачите си, така и Той не отваряше устата Си. 8 Той беше грабнат чрез тъмница и съд, но за рода Му кой ще разкаже? Защото Той беше отстранен от земята на живите; заради престъпленията на Моя народ Го постигна смърт. 9 (I)Гробът Му беше определен между злодеи, но Той беше погребан при богатия, защото не беше извършил престъпление, нито устата Му беше изрекла лъжа.
10 Но Господ допусна Той да бъде съкрушен от страдание и да бъде прободен. А когато душата Му принесе Себе Си в жертва за грях, Той ще види потомство и много години живот, и волята на Господа успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка. 11 Освободена от страдания, душата Му ще види светлина и ще се насити. Той, Праведникът, Моят Служител, ще оправдае мнозина чрез познанието за Него и ще понесе греховете им върху Себе Си. 12 (J)Затова Аз ще Му определя дял между великите и Той ще дели плячка със силните затова, че предаде живота Си на смърт и беше причислен към грешниците. Защото Той взе върху Себе Си греховете на мнозина и стана ходатай за престъпниците.
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
16 (A)„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: 17 „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18 А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
Новият път на вярата
19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (B)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (C)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (D)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (E)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Иисус Христос е великият Първосвещеник
14 (A)И така, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата – Иисус, Божия Син, нека се държим здраво към изповядването на вярата. 15 (B)Защото ние имаме не първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства за нашите слабости, а Такъв, Който е изкушаван по всякакъв начин като нас, без обаче да съгреши. 16 Затова нека смело да пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за навременна помощ.
7 (A)По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу. 8 Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание 9 (B)и, достигнал съвършенство, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
Залавяне на Иисус Христос
18 (A)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. 2 А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. 4 (B)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ 5 (C)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ 8 Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ 9 Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ 10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 (D)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър
12 (E)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го 13 (F)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. 14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15 След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. 17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ 18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ 22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ 23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ 24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“ 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“ 27 (G)Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
Иисус Христос на съд пред Пилат
28 (H)Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“ 30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“ 31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“ 32 (I)Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
33 (J)Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ 34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“ 35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“ 36 (K)Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“ 37 (L)Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
38 (M)Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“
И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“ 40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.
19 (N)Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват. 2 А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница. 3 И[a] казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“ 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“
6 (O)А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“ 7 (P)Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“ 8 Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор. 10 Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“ 11 (Q)Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“ 12 От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“ 13 Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Лито̀стротон, а по еврейски Гавата̀. 14 (R)Тогава беше денят за подготовка на Пасха[b], към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“ 15 (S)Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“
Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос
16 (T)Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха. 17 И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. 18 Там Го разпънаха и заедно с Него други двама – от едната и от другата страна, а по средата – Иисус. 19 (U)А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“. 20 Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински. 21 Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: ‘Цар на юдеите’, но: ‘Този твърдеше: «Аз съм Царят на юдеите»’.“ 22 Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“
23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло. 24 (V)Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците.
25 При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“ 27 После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.
28 (W)(X)(Y)След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ 29 (Z)Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.
31 (AA)Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете, 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода. 35 Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие. 36 (AB)Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ 37 (AC)И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“
38 (AD)(AE)След това Йосиф от Ариматея – ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите – помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус. 39 (AF)Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое. 40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си. 41 На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 (AG)Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.