Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Алилуия.

105 ^(A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.

^2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?

^3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.

^4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,

^5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.

^6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.

^7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.

⁸ Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.

^9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,

^10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.

^11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.

^37 (A)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;

³⁸ проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;

³⁹ оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.

^40 (B)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие

⁴¹ и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.

⁴² Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.

⁴³ Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.

⁴⁴ Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,

^45 (C)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;

^12 (A)Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока;

¹³ никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство;

^14 (B)всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.

^15 (C)Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.

^16 (D)Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове – всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.

^17 (E)Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: „ето Сион, за който никой не пита“;

^18 (F)тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, – и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.

¹⁹ И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа – и не ще се намаляват, и ще ги прославя – и не ще бъдат унизени.

²⁰ И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.

^21 (G)И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.

^22 (H)И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.

³⁶ Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

³⁷ Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

^38 (A)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“

³⁹ Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

^40 (B)„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.

⁴¹ Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

⁴² Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

^43 (C)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.