Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Бога, Който спазва завета Си
105 (A)(B)(C)Прославяйте Господа; призовавайте Неговото име;
разгласявайте делата Му между народите;
2 (D)възпейте Го и пейте Му;
разказвайте за всичките Му чудеса.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (E)Търсете Господа и Неговата сила,
винаги търсете Неговата близост.
5 Спомняйте си чудните дела, които е извършил,
чудесата Му и присъдите от устата Му,
6 (F)вие, които сте потомство на Авраам, Негов служител,
и синове на Яков, Негов избраник.
7 Той е Господ, Бог наш:
Неговите присъди се простират върху цялата земя.
8 (G)Той вечно помни завета Си,
обещанието, което е дал на хиляди поколения,
9 (H)това, което е завещал на Авраам,
и клетвата Си към Исаак,
10 и утвърди това като закон за Яков
и вечен завет за Израил
11 (I)с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя
като дял от вашето наследство.“
37 И изведе израилтяните заедно със среброто и златото им
и нямаше болен сред дванадесетте им племена.
38 (A)Египет се зарадва поради тяхното излизане,
понеже го беше страх от израилтяните.
39 (B)Той разпростря върху тях облак за сянка
и изпрати огън, за да им свети през нощта.
40 (C)Искаха и Той им изпрати пъдпъдъци
и ги насищаше с небесен хляб.
41 (D)Разцепи скала и потекоха води,
потекоха като река в пустинята.
42 Защото Той си спомни Своето свято обещание
към Своя служител Авраам
43 и изведе Своя народ с ликуване,
Своите избраници – с веселие,
44 (E)(F)и им даде земите на езичниците,
и те получиха плодовете от техния труд,
45 за да спазват разпоредбите Му
и да изпълняват законите Му. Алилуя!
Принасяне на Исаак в жертва
22 (A)(B)А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ 2 Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“
3 Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. 4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. 5 Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“
6 Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. 7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ 8 Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. 9 Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. 10 Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. 11 Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ 12 „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ 13 Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. 14 Авраам нарече онова място Яхве-Ире[a]. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15 Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: 16 „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, 17 (C)Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. 18 (D)Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ 19 След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
Силата на вярата
11 А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда. 2 Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство. 3 (A)Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото.
13 (A)Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята. 14 С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество. 15 Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат. 16 Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.
17 (B)С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син 18 (C)и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“ 19 Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.