Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

17 ^(A)Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен;

^2 (B)и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа.

³ Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:

^4 (C)Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,

^5 (D)и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи

^6 (E)и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.

^7 (F)И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.

¹⁵ И рече Бог на Авраама: жена си Сара не наричай Сара, но да бъде името ѝ Сарра;

^16 (A)Аз ще я благословя и ще ти дам от нея син; ще я благословя, и ще произлязат от нея народи, и царе на народи ще произлязат от нея.

^13 (A)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.

¹⁴ Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;

^15 (B)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.

¹⁶ Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,

^17 (C)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.

^18 (D)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.

¹⁹ И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;

²⁰ а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,

^21 (E)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.

²² Затова му се вмени за праведност.

^23 (F)Но не само за него е писано, че му се е вменило,

²⁴ но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,

^25 (G)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

^31 (A)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.

³² И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.

³³ А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

^34 (B)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

³⁵ Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

³⁶ Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

^37 (C)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

^38 (D)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

^2 (A)И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.

³ Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.

⁴ И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.

⁵ Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

⁶ Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.

⁷ И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!

⁸ И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.

⁹ А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.