Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁵ А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време, ^6 (A)Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си. ⁷ И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“ ^8 (B)Но Ной намери благоволение в очите на Господ.

^9 (C)Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога. ¹⁰ На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.

¹¹ А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие. ¹² И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.

¹³ Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята. ¹⁴ Направи си ковчег^[a] от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън. ¹⁵ И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя. ¹⁶ Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища – долно, средно и горно.

¹⁷ Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено. ^18 (D)Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе – твоите синове, жена ти и жените на синовете ти. ¹⁹ Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат. ²⁰ От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята – по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи. ²¹ А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“

^22 (E)Това направи Ной – всичко направи така, както Бог му заповяда.

Пътуване за Рим

27 ^(A)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. ² Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. ³ На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. ⁴ Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. ⁵ Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. ⁷ Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. ⁸ След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.

⁹ Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът^[a] беше вече минал, – Павел ги съветваше ¹⁰ с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. ¹² И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.