Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (A)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (B)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (C)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
Странстване на Давид
14 А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му. 15 Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората. 16 И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога 17 и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“ 18 (A)Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.
Изпращане на Тит в Коринт
16 (A)(B)Да благодарим на Бога, Който вложи в сърцето на Тит същото усърдие за вас, 17 (C)защото той не само прие молбата ми, но се показа още по-усърден и по свое желание тръгна към вас. 18 Заедно с него изпратихме и брата, когото всички хвалят заради делото на благовестието. 19 И не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие. 20 А ние се пазим да не би някой да ни обвини за начина, по който се разпореждаме с тези големи средства, 21 и се грижим делата ни да са добри не само пред Господа, но и пред хората. 22 Заедно с тях изпратихме и нашия брат, когото многократно в много дела сме изпитали, че е усърден, а сега е още по-усърден заради доверието към вас. 23 Що се отнася до Тит – той е мой другар и сътрудник сред вас, а колкото до нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христос. 24 Затова дайте както пред тях, така и пред църквите, доказателство за вашата любов и за това, че основателно се хвалим с вас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.