Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
147 Хвали, Иерусалиме, Господа; хвали, Сионе, твоя Бог,
2 защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове сред тебе;
3 (A)утвърдява в твоите предели мир, с тлъста пшеница те насища;
4 праща на земята Своето слово; Неговото слово бързо върви;
5 (B)дава сняг като вълна; сипе скреж като пепел;
6 хвърля градушката Си на късове; пред Неговия мраз кой ще устои?
7 (C)Прати словото Си, и всичко се разтапя; духне с вятъра Си, и води потекат.
8 (D)Той яви Своето слово Иакову, Своите наредби и Своите съдби – Израилю.
9 (E)На никой друг народ Той не е сторил това, и Неговите съдби те не знаят. Алилуия.
36 Продължи Елиуй и рече:
2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3 (A)Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4 (B)защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7 (C)не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8 (D)Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10 (E)и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11 (F)Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12 (G)ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 (H)Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15 (I)Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16 (J)И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18 (K)Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, – нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21 (L)Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
22 (M)Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
9 (A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
2 (B)Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат
4 (C)Нима нямаме власт да ядем и да пием?
5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?
8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?
9 (D)Защото в Моисеевия закон е писано: „не вързвай устата на вол, който вършее“. Нима за воловете се грижи Бог?
10 Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
11 (E)Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12 (F)Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13 (G)Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?
14 (H)Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
16 (I)Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.