Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

135 ^(A)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.

^2 (B)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.

³ Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;

^4 (C)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;

^5 (D)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;

^6 (E)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;

^7 (F)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;

^8 (G)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;

⁹ луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;

^10 (H)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;

^11 (I)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;

^12 (J)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;

^13 (K)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;

^14 (L)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;

^15 (M)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;

¹⁶ Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;

¹⁷ Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;

¹⁸ и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;

^19 (N)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;

^20 (O)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;

²¹ и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;

²² за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;

²³ Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;

²⁴ и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;

^25 (P)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.

²⁶ Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.

¹² И биде към мене слово Господне:

^13 (A)сине човешки! ако някоя земя съгрешеше пред Мене, като вероломно отстъпеше от Мене, и Аз прострех върху нея ръката Си, унищожех у нея хлебната подпора, пратех върху нея глад и почнех да погубвам по нея люде и добитък,

^14 (B)и ако се намереха в нея тия трима мъже: Ной, Даниил и Иов, – то те със своята праведност биха спасили само своите души, казва Господ Бог.

^15 (C)Или, ако пратех върху тая земя люти зверове, които биха я осиротили, и тя поради зверовете станеше пуста и непроходна,

¹⁶ то тия трима мъже сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери, а те, само те биха се спасили, земята пак би станала пустиня.

¹⁷ Или, ако напратех върху тая земя меч и кажех: „мечо, мини през земята!“ и почнеше да изтребя по нея люде и добитък,

¹⁸ то тия трима мъже сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери, а само те биха се спасили.

¹⁹ Или, ако напратех върху тая земя мор и излеех върху нея яростта Си в кръвопролитие, за да изтребя в нея люде и добитък,

²⁰ то Ной, Даниил и Иов сред нея, – жив съм Аз, казва Господ Бог, – не биха спасили ни синове, ни дъщери; със своята праведност те биха спасили само своите души.

^21 (D)Защото тъй казва Господ Бог: ако и четирите Мои тежки порази – меч и глад, люти зверове и мор – пратя върху Иерусалим, за да изтребят в него люде и добитък,

^22 (E)и тогава ще остане в него остатък, синове и дъщери, които ще бъдат изведени оттам; ето, те ще дойдат при вас, и вие ще видите поведението им и делата им и ще се утешите за онова бедствие, що съм напратил върху Иерусалим, за всичко, що съм напратил върху него.

²³ Те ще ви утешат, кога видите поведението им и делата им; и ще познаете, че Аз не напразно съм извършил всичко онова, що извърших в него, казва Господ Бог.

^24 (A)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

²⁵ Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

²⁶ а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.

²⁷ Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

²⁸ А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.

²⁹ И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.

³⁰ И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.