Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

135 ^(A)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.

^2 (B)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.

³ Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;

^4 (C)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;

^5 (D)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;

^6 (E)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;

^7 (F)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;

^8 (G)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;

⁹ луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;

^10 (H)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;

^11 (I)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;

^12 (J)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;

^13 (K)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;

^14 (L)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;

^15 (M)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;

¹⁶ Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;

¹⁷ Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;

¹⁸ и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;

^19 (N)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;

^20 (O)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;

²¹ и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;

²² за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;

²³ Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;

²⁴ и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;

^25 (P)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.

²⁶ Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.

8 ^(A)В шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, седях в дома си, и старейшините иудейски седяха пред лицето ми, и сложи се там върху мене ръката на Господа Бога.

^2 (B)И видях: и ето подобие (на мъж), като че огнено, и от кръста и надолу – огън, а от кръста му и нагоре – като че сияние, като че светлина от пламък.

^3 (C)И простря Той като че ли ръка и ме хвана за космите на главата ми, и духът ме издигна между земята и небето и ме занесе в Божии видения в Иерусалим при входа на вътрешните врата, обърнати към север, дето бе поставен идолът на ревността, който възбужда ревнуване.

^4 (D)И ето, там беше славата на Бога Израилев, подобна на оная, каквато видях на полето.

^5 (E)И каза ми: сине човешки, подигни очите си към север! Подигнах аз очите си към север, и ето, от северната страна при вратата на жертвеника беше при входа оня идол на ревността.

⁶ И каза ми Той: сине човешки! видиш ли, какво вършат? видиш ли големите гнусотии, които тук върши домът Израилев, за да се отдалеча от Моето светилище? но обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

⁷ И доведе ме при входа на двора, и погледнах, и ето, в стената пролука.

⁸ И каза ми: сине човешки! прокопай стената; аз прокопах стената, и ето, някаква си врата.

⁹ И каза ми: влез и виж отвратителните гнусотии, които те вършат тук.

^10 (F)Влязох, и гледам, и ето – всякакви изображения на влечуги и на нечисти животни и всякакви идоли на дома Израилев, изписани по стените наоколо.

^11 (G)И седемдесет мъже от старейшините на дома Израилев стоят пред тях, и Иезания, Сафанов син, сред тях; и у всекиго в ръка – своя кадилница, и гъст облак от кадива се издигаше нагоре.

^12 (H)И каза ми: видиш ли, сине човешки, какво вършат на тъмно старейшините на дома Израилев, всеки в своята изписана стая? защото казват: „не ни вижда Господ, Господ остави тая земя“.

¹³ И каза ми: обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.

¹⁴ И доведе ме до входа във вратата на дома Господен, които са към север, и ето, там седят жени, които оплакваха Тамуза,

¹⁵ и каза ми: видиш ли, сине човешки? обърни се, и ще видиш още по-големи гнусотии.

^16 (I)И въведе ме във вътрешния двор на дома Господен, и ето при вратата на храма Господен, между притвора на жертвеника, до двайсет и пет мъже стоят с гърба си към храма Господен, а с лицето си към изток, и се кланят към изток на слънцето.

¹⁷ И каза ми: видиш ли, сине човешки? малко ли е за дома Иудин, да вършат такива гнусотии, каквито вършат тук? но те и земята напълниха с нечестие, и двойно ме разгневяват; и ето, те поднасят вейки към носовете си.

^18 (J)Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, – не ще ги чуя.

²⁶ А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.

^27 (A)Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение,

²⁸ връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.

²⁹ А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.

³⁰ Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?

³¹ Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.

^32 (B)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.

³³ При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.

³⁴ Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?

³⁵ Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.

³⁶ И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

^37 (C)А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.

³⁸ И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.

³⁹ Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

⁴⁰ А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.