Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

99 (По слав. 98). Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.

² Господ е велик в Сион, И високо е издигнат над всичките племена.

³ Нека славословят Твоето велико и страшно име; <Бог> е свет.

⁴ И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти извършваш правосъдие и правда в Якова.

⁵ Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се пред подножието Му; Той е свет.

⁶ Моисей и Аарон <бяха> между свещениците Му, И Самуил между призоваващите името Му; Те призоваваха Господа, и Той ги слушаше.

⁷ В облачния стълб Той им говореше; Те опазиха свидетелствата Му И повеленията, <които> им даде.

⁸ Господи Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, Макар и мъздовъздател за делата им.

⁹ Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се в светия Му хълм, Защото Господ нашият Бог е свет.

¹¹ Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

¹² А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

¹³ Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

¹⁴ и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

¹⁵ Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

¹⁶ И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и <сетне> си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

¹⁷ Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

¹⁹ На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

²⁰ Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹ Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

²² А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

²³ и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²⁴ над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁵ както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁶ И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁷ А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

²⁸ Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

²⁹ И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".