Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.

² Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.

³ Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.

⁴ Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.

⁵ Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.

⁶ Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.

⁷ Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;

⁸ Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му.

⁹ Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.

¹⁰ Кажете между народите: Господ царува; А и при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.

¹¹ Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.

¹² Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят от радост всичките дървета и гората

¹³ Пред Господа, защото Той иде, Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда, И племената във верността Си.

²⁰ А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

²¹ Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

²² Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

²³ Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

²⁴ Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

²⁵ Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

²⁶ А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

²⁷ <защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

²⁸ Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

²⁹ И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

³⁰ А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

³¹ <Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

³² Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

³³ И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

¹¹ И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати, - надявам се още, че и на вашите съвести сме познати.

¹² С <това> не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето.

¹³ Защото, ако сме <отишли до> крайности, то е било за Бога; или ако <сега> умерено мъдруваме, то е заради вас.

¹⁴ Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

¹⁵ и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

¹⁶ Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече <така Го> не познаваме.

¹⁷ За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, [всичко] стана ново.